Спестяване и инвестиране

Спестяване и инвестиране

„В какво да вложа парите си?“ вероятно е най-често срещаният въпрос, когато става дума за инвестиране. По света има милиони хора, които си задават този въпрос. България не прави изключение. Тук също има ужасно много хора, които имат някакви заделени пари, но не знаят какво точно да правят с тях.

Точно така – заделени пари. Спестени пари. Пари, чиито собственик се е погрижил да отделя от своите доходи. Благодарение на това умно свое решение, всеки човек, който е заделял някакви пари през живота си, има възможност да ги вложи в нещо. Да ги инвестира.

Именно в това се крие разковничето на инвестирането – да имаш какво да инвестираш. Твърде очевидно, нали? Не съвсем. Познавам доста хора, които искат да инвестират и не знаят в какво, но това изобщо не е техният основен проблем. Възможности за инвестиции има наистина много. Техният проблем е, че НЯМАТ какво да инвестират, но усилено търсят инвестиционни възможности. Някаква „далаверка“.

Както вече стана въпрос, има изключително много хора, които биха искали да инвестират. Малцина от тях обаче изобщо могат да си го позволят. Не можеш да инвестираш, ако нямаш какво. По-просто не може да бъде. Затова, преди да преминем към самото инвестиране, нека разгледаме фундамента, а именно капиталът, който ни е необходим да притежаваме, за да можем да инвестираме. И нека думата „капитал“ не звучи стряскащо. Ще разберете защо след съвсем малко.

За да можем да си позволим да вложим някакви пари в нещо, което бихме могли да наречем инвестиция, първо трябва да ги имаме. Най-простият и очевиден начин това да се случи, е като заделяме малка част от парите, които изкарваме. Това се нарича спестяване.

Хората масово вярват, че изкарват твърде малко пари, за да могат да си позволят да спестяват. Този мит е основната причина масата никога да не започне да спестява и съответно никога да не инвестира.

Да вземем за пример България. Тук ще чуеш неща от сорта на „аз едва свързвам двата края с парите, които изкарвам, какво остава, ако почна и да заделям“ (пуши по кутия цигари на ден), „абе, ти на мен не ми давай акъл, дай ми пари, пък аз знам какво да ги правя“ (купува си билет от лотарията) и т.н. Чуете ли някой да говори така, това е абсолютно сигурен белег за тежка финансова неграмотност. Ама много тежка. Особено второто. Любимо ми е. Знаеш как да се оправяш с парите и не ти трябват съвети? Да, ама не. Ако наистина знаеше как работят парите, ти нямаше да имаш проблеми с тях на първо място.

Една от най-големите заблуди сред хората е, че всеки би могъл да се оправи с големи количества пари, стига да ги имаше. Само че парите не работят така. Изобщо. Нещата се нареждат по съвсем различен начин. По точно обратния, на който хората си мислят. За да можеш да управляваш пари, първо трябва да ги изкараш. От къде ще знаеш как се управляват пари без някога да си имал? От къде ще знаеш как се пилотира самолет без някога да си пилотирал? Различно е? Не, не е.

Както всяка друга област в живота, така и парите и тяхното печелене и управление изискват знания, умения и опит. Именно затова един от най-големите митове е „ти акъл не ми давай, дай ми пари“. Парите в ръцете на финансово неграмотен човек изчезват с невъобразими темпове.

Най-красноречивият пример за това са спечелилите от лотария. Няма да цитирам точни проценти, защото не е толкова важно дали са 90% или 92% (пък и честно казано не знам точно), но огромен процент от хората, които печелят от лотария, се връщат на старото си и дори по-лошо финансово положение за изключително кратко време.

Ако сте чували за тази статистика, вероятно сте се питали защо е така. Ами много просто – когато огромна сума пари попадне в ръцете на хора, които не знаят как да боравят с тях, те просто се стопяват. Купуват се луксозни автомобили (абсолютно задължително), дрехи, телефони, техника, дълги и разточителни ваканции, връщане на борчове и какво ли още не. Пари се харчат безразборно и в огромни количества, защото има.

В един момент, тъй като няма постоянен източник на пари, а са спечелени еднократно, те започват да намаляват. Скъпите и луксозни играчки изискват поддръжка, а разходите за това са огромни. Внезапно късметлията се озовава с вещи за милиони, които изискват огромни средства за поддръжка, но такива просто вече няма. И задълженията започват да изместват имането.

Вече имаш само неща, които вадят пари от джоба ти (пасиви), а пари просто няма. Почваш да продаваш, за да не умреш от глад. Имаш скъпа кола, ама кола не се яде. Трябва да я продадеш. Ама тя вече не струва и наполовина от това, което си платил за нея. Махаш я. Изкарваш още някоя и друга година с парите от продажбата и не след дълго си на абсолютно същото финансово ниво като преди, но най-вероятно си дори още по-зле, защото животът в изобилие ти се е усладил, а сега вече го няма, но ти продължаваш да се опитваш да живееш по този начин, докато абсолютно всичко бъде похарчено. Отнема 5-6 години.

Изводът – първо е необходима финансова грамотност, за да може да изкараш и задържиш пари и в резултат на това те ще дойдат. Когато нещата се обърнат и първи дойдат парите, резултатът често е като в разгледания пример.

Спестяването – основата на финансовата независимост и грамотност

„Един живот имам, няма да го пропилея в спестяване, ще живея тук и сега!“. Чувал си го, нали? А мислиш ли си го? Сега ще ти обясня защо, ако си го мислиш, грешиш.

Спестяването в никакъв случай не трябва да се отъждествява с лишения, ограничения и каквито и да било други негативни възприятия. За пропиляване на животи изобщо не говорим. „Спестяване“ не е мръсна дума. Спестяването е в основата на финансовата стабилност на всеки индивид и който не го прави, рано или късно си дава сметка за това по един или друг начин.

Да започнеш да спестяваш пари е началото на бойното ти кръщение в областта на финансите и правилното им управление. По-нагоре в статията споменахме за „невъзможността“ на някои хора да спестяват, защото те и сега са достатъчно зле. Брутален мит.

За съжаление огромна част от населението харчи всичко, което изкарва. Давам прост пример със самия себе си. Преди години работех на заплата от 800 лева. Мечтаех да взимам поне 1000 лева. Живеех от заплата до заплата. Харчех всичко. Мислех си „еех, да взимах сега няколкостотин лева повече, колко щеше да е прекрасно“. След време заплатата  ми стана 1000 лева. Отново живеех от заплата до заплата. Отново харчех всичко. По-късно заплатата ми стана 1400 лева. Към 80% увеличение от първоначалната! Това е огромна разлика. Познай какво? Същата история – харчех всичко и едва дочаквах следващата заплата. Защо се получаваше така? Та аз получавах 80% повече, но отново имах същите проблеми.

Отговорът – бях финансово неграмотен. Не си давах сметка, че парите и управлението им са наука като всяка друга и ако не учиш и не се развиваш в тази насока, няма как да си добър в управлението им. Все едно да искаш да си адвокат, ама ако може да не учиш право. Не става.

Какъв е изводът? Живял съм с 800 лева и съм се оправял. Живял съм и с 1000 и пак съм се оправял. Ако съм се оправял с 800 и с 1000 лева какъв щеше да е проблемът да заделям по 200 лева на месец от заплатата от 1400 лева и да живя с 1200 лева на месец? Живял съм с 800, следователно не би трябвало да имам абсолютно никакъв проблем да живея и с 1200. Напротив – би трябвало да съм дори по-добре, нали? Толкова е просто.

Започнах да чета финансова литература и първото нещо, което научих за парите беше, че трябва да спестявам. В книгите, които изчетох тогава (както и различните статии и материали, а също и много видеа на видни специалисти, които изгледах) се говореше за спестяване на поне 10% от абсолютно всеки твой доход. Т.н. подход „плащай първо на себе си“. Няма никакво значение колко изкарваш, какви разходи и кредити имаш, правило номер едно е „плащай винаги първо на себе си“. Винаги!

И тъй като това е изключително важен урок, изключително важно и абсолютно задължително правило за управление на лични финанси, бих искал да го повторя – плащай ВИНАГИ първо на себе си. От всяка стотинка, която получаваш, заделяй минимум 10% и не ги пипай. Живей с останалото. Повярвай – няма да умреш от глад.

Тук вече виждам критиците, които яростно крещят „ти луд ли си, бе, философ, има хора със семейства, които изкарват по 500-600 лева на месец, как очакваш от тях да успяват да заделят 10% от тези пари? Те и без това едва свързват двата края!“.

Тук имам два отговора:

  1. Който оцелява с 600 лева на месец, ще оцелее и с 540 лева (10%, в размер на 60 лева, е платил първо на себе си);
  2. Човек, ако си семеен и изкарваш 600 лева на месец, за Бога, направи нещо, за да изкарваш повече! Живеем в 21 век и възможностите за изкарване на пари са НАВСЯКЪДЕ! Ако не можеш да изкараш повече от това, вината е само в теб, съжалявам.

Други може би ще си кажат „че то с 60 лева спестявания на месец колко време ще трябва да спестявам, за да се натрупа някаква прилична сума?“ Все от някъде трябва да се започне, нали? Чували ли сте клишето, че и най-дългото и трудно пътешествие започва с една крачка? Тук е абсолютно същото. Само започни. След това „играта“ сама ще те увлече. След 10 месеца ще имаш 600 лева. Повярвай – изключително мотивиращо е да видиш плодовете на труда си. Кара те да искаш да подобриш още нещо. Например да увеличиш процента, който спестяваш или пък да намалиш някои разходи.

Да не забравяме, че съм дал пример с 600 лева, но има много хора, които разполагат с далеч повече пари на месец. За тях изобщо не би следвало да представлява какъвто и да е проблем да заделят 10% на месец. Дадох пример с 600 лева, защото знам, че има и много такива хора, но категорично е приложимо и при тях и мисля, че доста ясно обясних защо.

В обобщение – спестяването НЕ Е свързано по никакъв начин с каквито и да е ограничения, да не говорим за лишения. Няма да има нужда да сваляте стандарта си на живот, за да заделяте 10% от месечните си доходи. Това е изпитано и проверено не само от мен, но и от хиляди други многократно по-състоятелни и грамотни от мен. Неслучайно по темата има изписани хиляди страници. Просто започнете да го правите и ще се уверите сами. Дори да сте на ръба със сегашните си доходи ще видите как креативността ви се задейства и ще успеете да намерите начин да го правите без това да ви товари кой знае колко. Който желае да го направи ще намери начин, който не желае, ще намери оправдание.

Спестявай, за да инвестираш, не за да харчиш

Да речем, че си от тези, които са си научили урока и спестяват. Спестявал си известно време и си събрал някаква сума. Време е да се наградим за дето бяхме примерни и спестявахме! Да си купим нещо! Да се възнаградим!

Проблем номер едно на повечето от хората, които все пак спестяват, е, че накрая със спестените пари обикновено си купуват нещо, което не само е разход, но ще ги вкара в допълнителни разходи и занапред, защото такова е естеството на покупката им – автомобил, телефон, почивка и т.н. Няма нищо лошо в това човек да отиде на почивка, разбира се. Не ме разбирай погрешно. Но идеята на спестените пари, е те да бъдат вложени в нещо, което ще ти направи още пари. Т.е. парите ти да работят за теб, а не ти за тях. Това дали не е…Точно така, това е инвестиране!

Вече виждам хората, които ми казват „кога ще живеем, ако само спестяваме и не си позволяваме това онова?“ Никой не твърди, че не трябва да живееш. Казвам, че можеш да имаш абсолютно същия стандарт и заделяйки 10% от месечните си доходи.

Инвестиране – не е толкова сложно, колкото изглежда

Какво всъщност е инвестирането? Какво точно трябва да правиш, за да можеш да наречеш себе си инвеститор? Трябва ли да имам милиони, вложени в някакви бизнеси, акции, фондове и т.н.? Отговорът е не. Няма нужда да са милиони. Инвестирането само по себе си е прост процес, при който човек харчи по-малко отколкото изкарва, а разликата влага в активи. Какво са активите? Ще ползваме определението на Киосаки – актив е всяко нещо, което слага пари в джоба ти. Това може да са акции, облигации, имоти, суровини, бизнес и т.н. Всяко нещо, което притежаваш и увеличава твоето благосъстояние, се нарича актив.

Но как да инвестирам, ако имам твърде малко спестени пари?

Това изобщо не е невъзможно. Вече споменахме, че ти е нужен капитал, средства, които да можеш да инвестираш. Без това е невъзможно. Няма как да инвестираш, ако нямаш нищо, нали така? За щастие не е нужно да имаш огромен натрупан капитал, за да можеш да инвестираш. Под капитал не трябва да разбираме огромна сума пари. Трябва да разбираме свободна сума пари, която може да бъде инвестирана. Тя може да е малка и това не е проблем, защото човек лесно може да инвестира не много големи суми на равни периоди, примерно на 2-3 месеца или дори всеки месец, но тогава ще се увеличат разходите по самата инвестиция, за която ще говорим след малко.

Очевидно е, че без сериозен капитал няма как да си купиш жилище. Да, винаги можеш да вземеш апартамент, който да ипотекираш срещу кредит, но това не е оферта в повечето случаи. Тук няма да обсъждаме ипотека или наем е по-доброто решение, но знай, че дългосрочната ипотека никога не е по-доброто решение. Е, почти никога, но в масовия случай е така.

В какво мога да инвестирам периодично малки суми?

Отговорът е взаимни фондове, индексни фондове/ETF или направо акции. Разбира се може в какви ли не други неща като валута, крипто валути, злато, петрол и т.н. Аз ще разгледам първите три варианта – взаимни фондове, индекси и акции.

Взаимен фонд

Много грубо казано това е инвестиционен фонд, който управлява парите на инвеститорите си (такива като теб и мен), инвестирайки ги в различни активи – акции, облигации, суровини и т.н. Целта е повече от ясна – да се постигне печалба. Тъй като портфолиата в тези фондове се управляват от професионалисти, те са доста удачен избор за всеки, който не желае да опознава пазарите в детайли, а иска да довери парите си за управление на тези фондове.

Доходността им е прилична – от 3-4% до 7-8% средна годишна доходност в зависимост от естеството на портфолиото, в което са инвестирани парите ти. Това го определяш ти. Казваш, че искаш да инвестираш в по-рисково портфолио и това и ще бъде направено. Разбира се, има фондове и с по-ниска, и с по-висока от посочената доходност, но в общия случай е такава.

Да инвестираш във взаимен фонд е елементарно – обръщаш се към инвестиционен посредник, разяснява ти възможностите, избираш си фонд и започваш всеки месец да вкарваш някаква сума. Има фондове, които дават възможност да инвестираш наистина малки суми. Аз например инвестирах по 20 евро на месец във взаимен фонд, с който банката ми имаше партньорски отношения. Изобщо не участвах в процеса – всеки месец банката автоматично превеждаше 20 евро по сметка на инвестиционния посредник.

20 евро не са нищо, ще си кажете. Така е. Слагай повече. И въпреки това, когато след 2-3 години погледнах какво се случва с фонда, се беше натрупала доста приятна сума от самите вноски, като фондът беше реализирал доходност от 5-6% на годишна база. Доста добър резултат за взаимен фонд.

Предимствата на този тип фондове са, че няма нужда да разбираш от пазари. Достатъчно е да си избереш колко рисково портфолио искаш и да им повериш парите си. Това е.

Недостатъците на взаимните фондове са свързани със сравнително високите такси за управление на инвестицията. Има както входни такси, така и минимални суми за инвестиране и, разбира се, процент отива за управлението на вложението ти.

Въпреки това, ги препоръчвам на всеки, който няма никакъв опит и все пак иска парите му да му носят някаква доходност вместо да се обезценяват в банката.

Индекси

Индексът е показател, който следи представянето на определен брой и тип компании. Средната доходност от представянето на всички компании в индекса, е всъщност доходността, която постига индексът. В самия индекс няма как да се инвестира, тъй като той е просто списък с компании, но за целта има индексни фондове и т.н. ETF-и (от английското exchange traded fund), които са нещо като огледални фондове на индекса и инвестирайки в такъв фонд, на практика означава да инвестираш в съответния индекс.

Най-популярният индекс е широкият S&P 500, който се счита и за основен показател за целия пазар. Затова, ако инвестираш в ETF, който следва този индекс, може да се каже, че инвестираш в самия пазар.

Чували ли сте някой да казва „малцина могат да бият пазара“? Това е абсолютен факт. Средната годишна доходност на S&P 500 през последните стотина години, е около 10%, което е една доста прилична доходност. Инвестирайки в пазара за дълъг период от време (поне 10 години) почти сигурно ще ти донесе доходност, защото дългосрочно той ВИНАГИ е нагоре. Но за това след малко.

Предимствата на това да инвестираш в индекси е, че няма да плащаш на някой за управление не парите ти, както и, че като цяло доходността е сравнително по-висока от взаимните фондове.

Акции

Моят любим инструмент. От трите възможности, които разглеждаме, акциите са най-сложният, най-доходоносният, но същевременно и най-рисковият инвестиционен инструмент. Това е така, защото при взаимните фондове инвестицията ти се управлява от професионалисти, при индекса имаме сбор от подбрани компании, а акциите – те се подбират индивидуално от всеки инвеститор.

За да си позволи човек да инвестира директно в акции наистина трябва да има доста знания в областта, живо да се интересува от компаниите в чиито акции смята да инвестира и като цяло да отделя доста време в проучване на пазара.

Пазарът се характеризира с трудно предвидими възходи и спадове (да, има тенденции, но както вече разбрахме, усвояването им изисква много труд и време). Какво имам предвид. Ще взема за пример представянето на акциите на най-голямата социална мрежа в света. От началото на 2018 г. акциите отбелязаха доста приличен ръст като биеха пазара с добра преднина. Какво се случи обаче. При обявяването на отчета на компанията за второто тримесечие се получи разминаване в предварителните очаквания и постигнатите резултати, което доведе до рязък спад от над 20% за един ден. Много хора олекнаха със сериозни суми. Най-вече тези, които бяха инвестирали наскоро. Парите им просто се стопиха с 20% за една нощ.

Разбира се, инвестирането във взаимни фондове и в пазара изобщо (под „пазара“ условно ще имаме предвид индекса S&P 500) също крие рискове, които са свързани най-вече с движението на икономиката през годините. Ако си купил дялове от взаимен фонд или от пазара в период на върхов икономически растеж, след което последва криза (това винаги се случва и е част от нормалните цикли на икономиката), то твоята инвестиция ще загуби голяма част от стойността си. Ако купиш пък по време на криза, то в рамките на последвалия икономически растеж значително ще увеличиш активите си.

Как тогава да разбера кога ще има криза и кога растеж, за да знам кога да инвестирам?

Точните дати на тези събития не могат да бъдат предвидени от абсолютно никого. Доста често дори ориентировъчният период не може да бъде предвиден. Ако се интересувате и четете информация за пазарите ще прочетете прогнозите на стотици анализатори, които грешат. Някои от тях са всепризнати специалисти на световно ниво. Самият Рей Далио, благодарение на една негова тотално погрешна преценка за задаването на нова икономическа криза през 80-те, губи цялото си състояние.

Е, в такъв случай, след като такива хора бъркат толкова сериозно, как е възможно аз да взимам правилните решения за инвестиране?

Отговорът е т.н. стратегия „dollar-cost averaging“. Тя е свързана само и единствено с дългосрочно инвестиране, при което работи много успешно, но не и с краткосрочно. Какво представлява?

Много грубото обяснение е следното – стратегията предполага закупуване на даден актив на равни периоди с равни суми. Примерно всеки месец инвестирам по 100 долара в S&P 500. Какво толкова специално се крие зад тази стратегия, че е толкова сигурна и работеща?

Световната икономика е циклична. Пазарите, разбира се, са пряко свързани с това. Редуват се периоди на икономически спад, последван от период на растеж. Това е неизбежен факт и ще бъде така до края на света. Ето го и нагледно:

Ясно се вижда как всеки спад е последван от период на растеж. Какво е другото нещо, което прави впечатление? Дългосрочно кривата върви постоянно нагоре. Всеки следващ икономически бум откарва икономиката на едно по-високо ниво отпреди. Какво означава това?

Ако дългосрочно инвестираме в пазара (S&P 500) на равни месечни вноски постоянно, независимо от етапа на развитие на икономиката и купуваме и в слаб, и в силен пазар (съответно мечи пазар от английското bear market и бичи пазар от английското bull market), като теглим чертата ще имаме една средна цена на покупка на нашия актив. Средна цена от последните периоди на срив и растеж на пазара. Да вземем за пример най-лошия възможен момент за влизане на пазара, а именно в някои от неговите пикове. Върхът от 2000 г., точно преди спукването на дот ком балона, е идеален вариант.

Да речем че тогава един дял от S&P 500 е струвал 100 долара в пика (цената е кръгло число за по-лесно смятане, няма никакво значение колко точно е била). Следва криза, в която цената пада на 50 долара. Така се получава, че ние сме пазарували на средна цена от 75 долара за дял. Следва обаче отново период на възход, в който цената на един дял става 120 долара (от графиката виждаме, че пикът около 2008 г. е по-високо от този през 2000 г.).

Какво се получава? Дяловете от пазара, които ние сме закупили до момента на средна цена от 75 долара, в момента струват 120 долара и ние сме на очевидна печалба дори при положение, че сме влезли на пазара в неподходящ момент. Дори да увеличим средната цена на покупка, защото сме продължили да купуваме и в периода на растеж, чийто пик идва около 2008 г. и цената е станала, да речем 100 долара средно за дял, то ние пак сме на печалба, защото, както вече видяхме, цената на дела е по-висока от средната, на която ние сме купили.

Трябва да отбележим, че все пак взехме за пример влизане на пазара в най-лошия момент – в пика. От тук можем да правим вече и различни стратегии, които да доведат и да по-висока възвращаемост. Примерно в период на спад купуваме повече, а в период на растеж по-малко, което ще доведе до още по-ниска средна цена на нашите инвестиции. Това обаче са похвати, които изискват по-солиден опит.

В заключение за инвестирането в пазара ще цитирам вероятно най-великия инвеститор за всички времена Уорън Бъфет, който казва, че най-добрата възможна инвестиционна стратегия за хора, които нямат задълбочени познания в инвестирането, е непрекъснато да инвестират в пазара (S&P 500). „Няма нужда да се опитваш да подбереш „правилната“ компания, която да те направи богат, просто инвестирай във всички чрез S&P 500 и това е всичко.“ – казва той.

Самият Бъфет печели един доста популярен бас, свързан с представянето на S&P 500. През 2007 г. той се обзалага с мениджъра на инвестиционен фонд, че S&P 500 ще направи по-добра доходност през следващите 10 години, от които и да е избрани от мениджъра хедж фондове. През 2017 г. Бъфет печели баса след като S&P 500 носи 7.1% средна годишна доходност  за периода, а избраните от опонента му хедж фондове генерират едва 2.2% средна годишна доходност.

Инфлация

Важно е да се отчете и ролята на инфлацията в инвестирането и изобщо в управлението на нашите финанси. Инфлацията, грубо казано, е обезценяване на парите в резултат от поскъпването на стоките и услугите. Още по-просто – цените растат и с парите, които изкарваме можем да си купим по-малко неща.

Средната инфлация на година между 1913 г. и 2013 г. е 3.22%. Това означава, че нашите пари се обезценяват с 3.22% на годишна база. Тук е добре да се отбележи защо да държите парите си на депозит в банка не просто не е добро решение, а направо си е лошо. Предвид, че депозитите в момента са на почти нулеви лихви, това означава, че държейки парите си в банка, губите по около 3% от тях на година.

Ефектът на сложната лихва

Всички знаем какво е лихва, нали? А какво е сложна лихва? Сложната лихва е осмото чудо на света, е казал Айнщайн. Той не говори празни приказки. Как работи тя? На първо място е добре да подчертаем, че при инвестирането на финансовите пазари НЯМА такова нещо като лихва. Говорим за ЕФЕКТА на сложната лихва. Сложна лихва в буквалния смисъл на думата може да има само по банковите депозити, защото там лихвата се капитализира на годишна база и от следващата година започва да тече отново върху вече натрупаната сума. Вече разяснихме какви са лихвите по банковите депозити, така че дори със силата на сложната лихва при тях няма да дочакате резултати.

Как работи моделът, когато говорим за финансови пазари? Доходността на пазара обикновено се измерва в проценти на годишна база спрямо предходната година. Както споменахме по-нагоре в материала, средната годишна доходност на пазара (S&P 500) е около 10%. Какво означава това? Че ако инвестираме 10 000 долара в пазара и генерираме 10% доходност през първата година, ще имаме 11 000 долара. Ако през втората година пазарът отново реализира 10%, то нашите вече 11 000 долара ще пораснат с нови 10%.

Разбира се, важно е да се подчертае, че това е средна годишна доходност, изчислена за последните около 100 години. Това не означава, че пазарът ще расте задължително всяка година с по 10%. Напротив, ще има периоди и на отрицателна доходност, това е неизбежно. Затова казваме, че това са резултати, постижими при дългосрочна стратегия.

Практически съвети

Тук ще си позволя да дам няколко конкретни съвета, които аз съм научил през годините и доказано работят. Не само при мен, а при много други хора, които ги спазват. Те не са измислени нито от мен, нито от тези други хора, а от далеч по-големи умове и специалисти, които са посветили живота си на финансовото образование.

Най-важното нещо, на което отделихме сериозна част в този материал е задължително да спестяваме. Вече разбрахме, че няма значение какви доходи имаш, винаги е възможно. Също така разбрахме, че спестяването не е равно на ограничения и лишения, а на дисциплина, отговорност и осъзнатост. Спестяването няма като краен резултат само натрупването на някаква сума пари. То е първа крачка към финансовата грамотност и ще доведе след себе си много други позитиви, свързани с финансовото ви образование.

Друго нещо, което е изключително важно и е следваща стъпка (много сериозна бих казал) към подобряване на финансовата грамотност, е да започнете да водите счетоводство за личните си финанси. Изобщо не е толкова сложно, колкото изглежда. Изисква се да записвате всички свои приходи и разходи, като разходите разделяте по различни категории, за да знаете за какво най-много харчите. Това е съвършен начин да установите дупките в бюджета, да видите за какво харчите най-много пари и съответно да оптимизирате харчовете.

Има една приказка, че това, което не може да бъде анализирано, не може да бъде подобрено и тя важи в пълна сила в този случай. За целта аз ползвам мобилно приложение, което е изключително удобно и лесно за употреба. В него има всичко, от вас се изисква само да попълвате, когато харчите и когато получавате пари. Това е. Не подценявайте в никакъв случай този съвет, той е от огромно значение!

На трето място съветвам да харчите спестените си пари, за да инвестирате с тях. Това е начинът, по който ще си гарантирате дългосрочни и устойчиви резултати. В материала засегнахме достатъчно много и добри възможности за инвестиране, както и конкретни стратегии, така че не е толкова сложно. Разбира се, изключително важно е да се ограмотявате непрекъснато, а не просто утре до скочите в пазара с всичко спестено, което имате. НЕ правете така!

И на четвърто място, но не и на последно по важност – ЧЕТЕТЕ! Купувайте си книги на финансова тематика, не спирайте да се образовате и да се развивате. Успех!

ВАЖНО!

Като автор на този материал, искам дебело да подчертая, че не нося никаква отговорност за предприети от четящите действия в посока инвестиции в каквито и да било активи! Материалът има информативна насоченост и не насърчава инвестирането в каквото и да било без помощта на финансов експерт.

Оставете коментар